HC ROI в пивоварния бизнес в България, 2007-2011

HC ROI
в пивоварния бизнес в България, 2007-2011

В няколко поредни поста, като част от статията за Възвръщаемост на инвестициите в човешки капитал, разгледах HC ROI индекса на най-големите компания от пивоварния бизнес в страната ни. Анализирайки последователно публичните данни на Каменица АД, Загорка АД, Карлсберг България АД, Болярка ВТ АД се получи следната обобщена графика:

HR ROI за пивоварния бизнес в България, 2007-2011

Всяка компания има своите силни страни и страни за подобрения, като от детайлния анализ и уменията на ЧР професионалистите зависи какви цели ще бъдат преследвани и какви действия ще бъдат предприети в областта на управление на ЧК, така щото той да носи най-голяма полза за бизнеса. Акцентиране върху предимствата, както и познаване и ясна визия за справяне с проблемните области са основа за реализиране на конкурентно предимство.

Наличието на текстове в скоби „не показано на графиката“ или „необходими са данни за други HR измерители“ е пример, че в повечето случаи при анализ на данните са ни необходими, допълнителни измерители и метрики, като: размера на печалбата, печалба на служител, приходи на служител, сравнения с подобни на нашия пазари, разбивка на разходите за персонал по отдели или дейности, ефективност на Търговския екип, ниво на ангажираност на служителите.

Измерителите, които представих са по някакъв начин свързани с управление на възнагражденията, което допълва тематиката на книгата ми, но не трябва да забравяме, че съществуват чудесни метрики, измерващи различните дейности по управление на Човешкия капитал: ефективност на подбора, ефективност на  обученията, отсъстваемост, вътрешна комуникация, съотношение на разходите за персонал спрямо приходите, средни стойности за служител на: печалба, приходи, възнаграждения, съотношение фиксирано, променливо възнаграждение, текучество и цена на текучеството, задържане на таланти, ниво на вътрешни промоции, ангажираност, цена на фиш и т.н.

Да не забравяме, че подобни измерители би трябвало да бъдат използвани на макро икономическо ниво. Често се изказва твърдението, че производителността на труда у нас у много по-ниска от тази в развитите икономики, но не се разкрива начина за изчисление на тази производителност, а още по-малко знаем за конкретните мерки, които се предприемат за подобряването й.